Наистина ли ненавиждаш децата?

Винаги са ми били много чудни изказванията от типа: „Не искам дете“, „Никога няма да родя – сърце не ми дава да му причиня всичко това, което е наоколо...“ Аз самата съжалявам, че имам само едно, но това е друга тема, аз съм средностатистическа, както се казва, по стандарт, тоест, не съм интересна.

Интересното е как мислят хората, които се самовкарват под общия знаменател "чайлдфри", защото, макар и по различни причини, не планират да имат свои деца. Да, вярно е, че ако всички бяха като тях, нямаше да има Моцарт, Микеланджело, Макиавели, нямаше да има човешка цивилизация. Но нали затова сме интересни и уникални - със своята различност и с това, че можем да се уважаваме, макар да сме на различно мнение? Ето едно от тях:

Хората чайлдфри обикновено се отнасят към двойките с деца на принципа „Твоя живот и твоето тяло са си твоя работа“, започва разказа си журналистката Дария Шипачева и разкрива повече за това как мислят личностите, решили осъзнато да не стават родители.

Повечето от нас често чуват фрази от сорта: „А кога ще си имате бебе?“, „Защо не искате? Децата са истинското щастие!“, „Когато си родиш дете, ще разбереш.“ Така че по този въпрос се отнасяме много внимателно към чуждите граници.

Но има и т. нар. „чайлдхейт“ (от английския израз child hate – „ненавиждащи деца“). От тях може да чуете изказвания, като: „Струва ми се, че от постоянното общуване с деца, някои хора, които са нормални по принцип, могат да станат дебили“.

Тези, които мразят хлапета обаче, невинаги са чайлдфри, защото често самите те си имат. Чувала съм: „Неумението ми да се радвам на чуждите рожби, които крещят по средата на симфоничен концерт, не ме прави чайлдфри. Напротив, аз искам деца и със сигурност ще съм много внимателна дали моето дете няма да пречи на някого.“

Децата крещят и плачат по хиляди причини, в това число в ресторанти, театри, самолети… Има деца с неврологични нарушения, които не е лесно да успокоиш и хората чайлдфри разбират това. Може би то е една от причините, поради които решаваме да нямаме деца.

Уважаваме правото на живот на всеки, а също и на малките личности – децата, които имат право да са заедно с нас в обществото - всяко със своите особености. Ние сме големи, ще потърпим.

А чайлдхейтърите не търпят – това са егоцентрици, поставят своя личен комфорт над всичко и мислят, че имат право да се месят в личния живот на другите, да дават съвети за възпитанието на чуждите деца и т. н.

Но такива хора са неприятни, независимо от отношението им към въпроса за раждането, нали?

Ние не искаме деца и не сме чудовища (продължава на следващата страница)

Старши научният сътрудник на руския Институт по демография Олга Исупова вижда две причини за това някои да нямат деца - отвращение към детството и очарование от бездетността.

Първото означава, че човекът (по-често жената, защото това се отнася основно до нея) изпитва неприязън към бременността, раждането, кърменето и чуждите бебета у нея предизвикват не умиление, а отхвърляне.

Хората, които са очаровани от това да живеят без деца, обичат своята свобода, възможността във всеки момент да отидат нанякъде, и децата въобще не се вписват в тяхната представа за щастие. И никакви потенциални бонуси от майчинството и бащинството за тях не са компенсация на фона на онова, което могат да изгубят, ако имат потомство.

Но в мен, например, се съчетават отвращението към детството и очарование от живота без деца. На мен ми е жал да подложа тялото си да бъде разкъсано от новия организъм, моето собствено здраве за мен е най-ценно.

Обичам свободния си начин на живот, затова не съм сигурна, че някога ще бъда готова да се откажа от него заради децата. Не виждам за себе си такива сериозни бонуси в майчинството, заради които да променя целия си живот (и, напълно възможно, да загубя всичко).

Хората ми казват: „Това е егоизъм!“

А да раждаш деца не е ли егоизъм? Може да убедиш всички, че раждаш заради демографията, страната, президента, за да не те остави мъжа… Но на практика хората решават да имат деца, просто защото така искат, защото децата са им нужни. Или не раждат, защото не искат и не са им нужни.

И кой егоизъм е по-голям – да раждаш, или да не раждаш? За мен това е съмнителен подарък – живот в свят, където всеки трети може да се разболее от рак, където всяка трета жена е пострадала от домашно и сексуално насилие, където хората до ден днешен умират от глад, редовно стават терористични актове, убийства, нещастни случаи. Но ние разсъждаваме по този начин за себе си, правим избор за своите потенциални деца, а не за вашите.

Някои чайлдфри мислят, че животът не е чак толкова лош, но при определени условия. Например, при нормално здраве на мама и татко, при добри партньорски отношения в семейството, висок доход, живот в благополучна страна и при социална поддръжка. И ако не могат да осигурят тези неща на своето дете, се отказват да раждат.

Аз имам неголям и нестабилен доход, нямам партньор и живея в страна с непредсказуема икономика и социална политика, имам хронична депресия – дори да не бях чайлдфри по други причини, за какво раждане на бебе може да става дума тук?

При това от много години се занимавам благотворително в център за помощ на деца с аутизъм. Когато ми е възможно, вземам да гледам достатъчно голямо дете. Споделям своята любов с тези, които вече са се родили – за мен това е оправдано, ако ми се появи излишен ресурс. Но не съм готова да дам живот на нови хора в този свят.

За някого животът може да е дар и благо, но хората чайлдфри са приели решение за себе си и то също трябва да се уважава.

Адаптация Марина Атанасова